(EN below)

Стотици реки опасват тоя град
Разстлани покрай него въжета
И там птиците, с гърла игли
Възли веят, затягат, душат
Представи си, че си ти и
Твойто тяло препуска
Приковано за желязна кола
Те те влачат по земята и се вдига прах
И песните на птиците плачат
Стигаш плах и студен до кървав площад
Където всички твои познати се смеят
Вързан здраво с очи, изтъкани в небето
Ах да можеше да изкрещиш!

Аааа

Внезапен мрак
И надигат се викове колко
По тях прокарват се ръце на мършави вълци
Крастави сиви мъгли
И един върху друг
Преплетени в студ стигат
Обратни на вид върхове
С изпочупени пръсти
През отвори провисват
Най-накрая "Аз победих!"

Аааа
Само някой да каже
Отново "Аз победих"

Приятелю, ти никога няма да разбереш
Къде зимуват притесненията на духа
и разбира се човекът без глава пред тебе
който си създал, няма как да ти обясни, че
Разумът няма нищо общо с въображението
Чуваш ли как профучават хиляди изстрели
през главата ти и създават пролуки
В момента, в който ги чуеш, от там ще проникне
светлина, там ще се изтрият слоевете страх
Там ще изпишат на другата страна
Убий себе си, убий мен, Убий себе си, убий мен
Убий себе си, убий мен, Убий себе си

Не знам дали ми се струва
или вече не виждам надалеч
но когато вятър повее
и слънце блесне в очи
повече миражи няма
И спомням, че има вълни
по хоризонта плуват познати весла
под обърнат флаг

Обещай ми любов, обещай ми тревога
Обещай ми любов, обещай ми тревога
Обещай ми любов, обещай ми тревога
Обещай ми любов, обещай ми тревога

---

Hundreds of rivers surround this city
Like ropes spread out alongside it
And there, the birds with their needle-like throats
Blow knots, they tighten them, they strangle.

Imagine that this is you
Your body is racing
Chained to an iron car
They drag you along the ground and dust kicks up
And the birdsongs remind you of a cry
You arrive want and cold to a bloody square
Where all of your friends are laughing
Bound tightly with eyes woven into the sky
Oh if only you could scream

Aah!

Sudden darkness
And there are cries of how much
The hands of emaciated wolves run over them
scabbed gray mists
And on top of each other
Entwined in the cold
they scale reverse-typed vertices
With fractured fingers
They sag through their holes
“Finally I won"

Aaaah
It’s just for someone to say
Once again "I won"

You will never know my friend
Where the worries of the spirit hibernate
And of course the headless person in front of you
that you created has no way of explaining to you
that reason has nothing to do with imagination
Do you hear the thousands of shots
whizzing through your head and creating gaps.
The moment you hear them, light will penetrate from there,
the layers of fear will be erased there
There they will write on the other side
Kill yourself, kill me, Kill yourself, kill me

I don't know if I’m imagining
or if I can no longer see far into the distance
but when the wind blows
and the sun shines in my eyes
no more mirages
I remember there are waves
familiar oars float along the horizon
under a false flag

Promise me love, promise me dismay