1. |
Royak 102.9 / Рояк 102.9
11:38
|
|||
|
Тук, в края на всички неща
Особени и глухи живеят ветрове
Крие се във тях черен въздух
Наш близък приятел, верен другар
Отваря се врата, казват, че ме няма
Кръв през кръвта и умирам от страх
Там не е тук, черно тук
Там няма воали, там няма воали
Постлан на сивкав под
Поглед отаванен
На средата в траур
Тълпи от хора
Кръжат - ято врани
Злояди стрели
С меки гласове
Броят височини
И пак във ред
Шест вият за мен
И пак под ред
Шест вият за мен
При нас остави твое тяло и воля
Пред нас забрави всеки страх и тревога
Пред нас опетни всички вечни дни
Със нас остани със нас остани
Пред мен
Във мен
Само мен
Само мен
Само мен
Само мен
Острите върхове на дърветата раздираха видимото небе
Черно като дъното на мастилница
Tо се разливаше необуздано
Tук-таме възспирано от някоя дума
Хвръкнала отломка от останалия запомнен свят
Тревога се разнесе като от небивала авария
Всички труженици се разбягаха и започнаха
Под формата на тръпчинки да излизат над тялото ми
Уплашени, но все пак напълно целенасочени
Потопих се, а ръцете ми се оплетоха
Но никой не го забелязваше
Стиснат като между бузите на огромен гигант
Който дъвче със скоростта на векове
Малко по малко успях да се осъзная и да разбера къде съм
Бях навсякъде
Всичко минаваше през мен и аз минавах през всичко
Момент на нулево щастие и катастрофален самоконтрол
Който, когато погледнах, рухна с трясъка на язовирна стена
Със скоростта на падаща сграда, рушах се аз и с мен света
Думите изчезнаха, не чувах никой около мен
А от сенките се образуваха само трудноразличими фигури
Силуети, които на пръв поглед аз създавах
Единият, както вървеше до мен
Направи свръх пирует, който засили лицето му в обратна на въртенето посока
И, като в казино игра, се падна на случаен друг
Без това да означава победа или загуба
Наистина, бях попаднал в клопката на собствената си липса на светлина в края
Какъв невероятен момент в човешката история
Невероятен момент
Светлини започнаха да искрят от ръцете на странни пресекулки
Посочваха път, който пак с поглед създавах
О, явно аз съм, или май всички сме
Не какво, а само сега
Напълно ослепях, отстрани мен се появи глас, който ми казва
Ударите ще паднат върху теб
Личен гуру, който ме наведе на всички мисли наведнъж
Мисля си колко прекрасно би било това
Нека му обърна внимание
Нека понеса целия товар
Нека ме затисне
Нека ме убие
Нека няма въздух
Няма въздух
Няма въздух
Остава само
Да пеят за нас
Няма сън, който да е тъй силен
Няма го и синьото небе
Само в Ума ми викат
Само в Ума ми викат
Стенат
Но нас ни няма
|
||||
2. |
Avariya / Авария
04:17
|
|||
|
Текат студени отвесни стрели
Те бродят заедно в горещи води
И се поглеждат във всеки свой сън
И се вглеждат във всеки свой сън
Но той е напълно нормален
Но той е истински човек
Имам един приятел
Много свястно момче
Той ненавижда животни
Само птици търпи
Казва че го е страх да ги гледа
И че вижда във тях глада
И че не му се чака
Да стане плячка
Но той е напълно нормален
Но той е истински човек
Те ми казват
Искам, искам аз
Ела в мен
Ела с мен
Ела в мен
Ела с мен
Там няма улици
Там няма светлини
Не няма улици
Не няма светлини
|
||||
3. |
||||
|
Нашите малки тела
Уповават се в думи чужди нам
Само нощите гонят те
На вечен огън
През прозорци нахлуват злини
Подопечни на вечни ръце
И в тях се подават змии
Пристинали нам
Колко пъти в тебе са расли
Чуждите помени, спомена на някой друг
Вода сме с теб
Ние говорим с ръце
Построени от нас будят се отровни думи
Предавани по условни шумове там
Нямам надежди нямам и страхове
Нямам надежди нямам и страхове
Ние говорим с ръцете
|
||||
4. |
Dom / Дом
06:10
|
|||
|
Нямаме спомен от онези дни
С белия мрамор
И дъхът син
Само безброй птици
Летят в нас
И ни понасят към дома
В дома е сянка
В дома е тихо
Стените зъзнат въздухът впит
В Огромен купол от черен дим
Ръцете сухи, очите зли
Пак в дома сме, в дома сме ние
В дома сме сенки
В дома не спим
В дома сме ние
И сме сами
Кой месец не е подходящ за умиране?
Би ми казал да е топло
За да не се налага да мислиш за работа
Или други негативни дейности
А как би противоречал на безвремието
На Август, в чийто всеки ден можеш да изживееш
Стотици животи, с начало, спускане и край
Всички сезони в един, няколко чистилища
И най-вече морето, плътно с душите на вече отишлите си
Сетих се и за септември, любимият ми месец
Когато всичко тръгва и краят изглежда далече
Но септември също има недели и там хора остават завинаги
Завити в бяло, взето от чуждите дрехи
|
||||
5. |
Mladost / Младост
07:50
|
|||
|
През врати залостени гледам навън
Има път, гора и синкаво-сива пелена
В небето над мен
В небето над мен
Аз имах мечти - очи огледала
И в сърцето ми виеше океан
При теб достигнах страшно сам
С поглед, покрит от светлина
Младост, с мен ли си?
С мен ли си в тиха тревога?
Ръцете ми изстиват бързо
Издирам свят до болка разкривен
От него аз, аз нямам нищо
И идвам при теб, мой бог
Виждал съм как хората падат
Боядисани в цвета на скръбта
Краката им - вплетени в черни въжета
Изградени от вече мъртви идеи
Не търся избавление
Аз търся забрава
Измамна младост
|
||||
6. |
Tih Trud / Тих Труд
12:24
|
|||
|
По наще черни градини
Ходят само безлюдни деца
С усмивки през зъби
И красиви дела
Аз там се лея по дългите
Прекрасни алеи
С аромати на зима
И студени тела
В тази тъмна утроба
Всичко тежи
Тихо навел съм глава
Аз съм тих
Живея в кухините между две стени
Не чувам стенания и чужди болки
Само образи се вливат през мене
И тихо ми крещят
Погледни ме, не отвръщай очи
Погледни ме и с мене бъди
Познати ръце ме докосват
Изписват речта ми със скръб
Желая за миг да ме няма
И с мене да свърши светът
В тая стая безлюдна
Не можеш обърна гръб
Без мен, без мен
По-добре
Без мен, без мен
Вия от глад,
Със сълзи на очи
Натрошени от мисли стъкла
С тях краката ми са опити
И всеки поглед е всичко
Което имам да дам
Вярвам че тук стоя аз
И там няма друг и там няма друг
Сам да бъдеш - така по-добре е
Нищо в нашите дни не е вечно!
И най-милото ще отмилее
И най-близкото става далечно
Всяка клетва е само измама
Всяка нежност крий удари груби
Нека никога нищичко няма
За да няма какво да се губи
В цялата върволица от страсти
Лияните на моята мисъл
С изпънат врат и клюмнала глава
Над света се надсмивам
Признавам, победа няма
И края също няма да позная
Но поне усетих
Такъв успех
Ах, какъв Успех!
|
||||
TDK / ТДК Plovdiv, Bulgaria
Bulgaria's dissapointment. TDK is a band from the Separatist Republic of Dobrina.
Booking: nikolov@postkultura.com
Management:
manager@turdomkean.com
If you like TDK / ТДК, you may also like:
Violate Consensus Reality
by PSYCHONAUT
supported by 14 fans who also own “Uspeh / Успех”
Masterpiece! CU at www.rockimwald.de Like the different voices, also from Stefanie of Brutus! Cheers and peace! Manne
go to album
supported by 13 fans who also own “Uspeh / Успех”
You know that point where you have consumed perhaps just a little too much of your chosen intoxicate. That's this album. Fucking heavy!!!
go to album
supported by 13 fans who also own “Uspeh / Успех”
Read the prescription Take this as medication And listen to these Soul cleansing hugs Thanks, this works very well !
go to album
From Austin comes this psych-doom project, with glacial tempos and bone-chilling melodies.
go to album
There Is No Zero
by Ether Feather
This L.A. group brings punishing riffs and stoner-rock melodies to their new EP for a hard-hitting, psyched-out trip.
go to album
Combining jazz-infused prog, ‘70s heavy metal and stoner doom, thrash metal, and grunge, the Puerto Rican legion’s debut is nothing short of a behemoth.
go to album
Walk Beyond the Dark
by Abigail Williams
supported by 13 fans who also own “Uspeh / Успех”
Abigail Williams has had a weird career with hiatuses and lineup changes, but they have finally perfected their sound on Walk Beyond the Dark. This album has such a refreshing and natural feeling that makes it one of the top atmospheric black metal albums of recent years.
go to album
