(EN below) Човекът е чисто гол С босите си крака бавно пристъпва по ламаринения покрив на кирпичената къща ние двама с кучето го гледаме отдолу все едно е човешки храм Целия залят с кофа Ц-200 и закичен с гълъбишки пера които сме изкарали от локвите по калдъръма Все още ни е трудно да осъзнаем гледката която се открива пред нас Той е най-красивият човек на света С поглед, вперен във светлото бъдеще, и тялото достойно за изяществото на Сандро Ботичели той крачи по покрива с карамболени очи и чене имитиращо орбитата на Меркурий Цял ден е бил на градежа и лунната светлина се спуска по гънките на тялото му Това е бог, който след малко ще се сгъне във формата на комина пред него В този момент се чува мелодия Пролетта на рамото ми кацна дива и зелена Пролетта на рамото ми кацна дива и зелена Аз съм черният дядо Коледа! казва той докато акостира в малката стая на кирпичената къща Изцъклените погледи на Сергей Борис, Илия, Станка и Дженифър издават тяхната изненада при вида на човека, дошъл от покрива В този момент в другия край на квадратното помещение се появяват два силуета, единият казва Аз съм Наталия Симеонова това до мен е Денис Ризов ние сме от екипа на Море от Любов Моля заповядайте в белия бус на надеждата Рокенрол Излизаме, вали и е много красиво калдъръмът все така продължава да лъщи под лунната светлина Обръщам се към Бога и му казвам Абе ти някога до сега човешко същество яздил ли си? Той се обръща към мен с лазурни очи и хладнокръвно през усмивка ми казва То не е много по-различно, отколкото с кон кокошка или магаре само трябва да внимаваш малко повече с веригата на врата, че по-лесно се износва Озадачен, но се пак доволен от отговора изведнъж се сещам за една история която ми разказа той и за черепа, който стои над тоалетната в която си мие дрехите През зъби захващам - Ти май не си ми я разказвал цялата? Продължаваме да тичаме с босите крака по хилядолетната улица Привличането май е било твърде силно и не си издържал? Виждам дълбоките му зеници как се изпразват и започват да пият от мен докато ми казва: Момче, ти май не знаеш какво е любов Там някой ме гони, но аз знам любовта не горчи Гражданино! Ти май си дошъл да правиш нещо, което не трябва Ами момчетата със сините облекла ако сме тръгнали да си говорим така Може ли е тва кръгло чело да мине през предното стъкло на ваща кола. --- The guy's completely naked. With his bare feet, he slowly creeps on the tin roof of the adobe house. Тhe two of us, the Dog and me, we look at him from below as if he was a human temple. Completely covered with a bucket full of C-200 glue and studded with pigeon feathers that we pulled out of the puddles around the cobblestones. It is still difficult for us to realize the sight that's revealed before us. He is the most beautiful man in the world. With eyes fixed on the bright future and a body worthy of the grace of Sandro Botticelli, he paces the roof with carambola eyes and a chin mimicking the orbit of Mercury. He has been at the construction site all day and the moonlight falls on the folds of his body. This is a god who will shortly fold into the shape of the chimney in front of him. At this moment, a melody is heard. "Spring landed on my shoulder, wild and green." "- I am the black Santa Claus" - he says as he docks in the small room of the adobe house. The glazed eyes of Sergey, Boris, Ilya, Stanka and Jennifer showcase their surprise at the sight of the man who came from the roof. At that moment, two silhouettes appear at the other end of the square room, one of them says "I am Nataliya Simeonova, this is Denis Rizov next to me, we are from the Sea of ​​Love team. Please come to the white bus of hope". Rock and roll We burst out, it's raining and it's very beautiful, the cobblestones still shine under the moonlight. I turn to the God and say, "Have you ever ridden a human being?" He turns to me with azure eyes and coldly confides to me with a smile - "It's not much different than with a horse, a hen or a donkey, you just have to be a little more careful with the chaina around the neck, because it wears out the neck more easily". Puzzled, but still satisfied with the answer, I suddenly remember a story he told me about the skull that stands above the toilet where he washes his clothes. I grit my teeth - "You probably didn't tell me the whole story?" I see his deep pupils empty out and begin to drink from me as he tells me - "Boy, you don't know what love is." Someone is chasing me, but I know love doesn't have bitter taste Citizen! It seems you came to do something you shouldn't Well, boys in blue, if we're going to talk like that Can this round forehead fit through the windshield of your car?

(EN below) Стотици реки опасват тоя град Разстлани покрай него въжета И там птиците, с гърла игли Възли веят, затягат, душат Представи си, че си ти и Твойто тяло препуска Приковано за желязна кола Те те влачат по земята и се вдига прах И песните на птиците плачат Стигаш плах и студен до кървав площад Където всички твои познати се смеят Вързан здраво с очи, изтъкани в небето Ах да можеше да изкрещиш! Аааа Внезапен мрак И надигат се викове колко По тях прокарват се ръце на мършави вълци Крастави сиви мъгли И един върху друг Преплетени в студ стигат Обратни на вид върхове С изпочупени пръсти През отвори провисват Най-накрая "Аз победих!" Аааа Само някой да каже Отново "Аз победих" Приятелю, ти никога няма да разбереш Къде зимуват притесненията на духа и разбира се човекът без глава пред тебе който си създал, няма как да ти обясни, че Разумът няма нищо общо с въображението Чуваш ли как профучават хиляди изстрели през главата ти и създават пролуки В момента, в който ги чуеш, от там ще проникне светлина, там ще се изтрият слоевете страх Там ще изпишат на другата страна Убий себе си, убий мен, Убий себе си, убий мен Убий себе си, убий мен, Убий себе си Не знам дали ми се струва или вече не виждам надалеч но когато вятър повее и слънце блесне в очи повече миражи няма И спомням, че има вълни по хоризонта плуват познати весла под обърнат флаг Обещай ми любов, обещай ми тревога Обещай ми любов, обещай ми тревога Обещай ми любов, обещай ми тревога Обещай ми любов, обещай ми тревога --- Hundreds of rivers surround this city Like ropes spread out alongside it And there, the birds with their needle-like throats Blow knots, they tighten them, they strangle. Imagine that this is you Your body is racing Chained to an iron car They drag you along the ground and dust kicks up And the birdsongs remind you of a cry You arrive want and cold to a bloody square Where all of your friends are laughing Bound tightly with eyes woven into the sky Oh if only you could scream Aah! Sudden darkness And there are cries of how much The hands of emaciated wolves run over them scabbed gray mists And on top of each other Entwined in the cold they scale reverse-typed vertices With fractured fingers They sag through their holes “Finally I won" Aaaah It’s just for someone to say Once again "I won" You will never know my friend Where the worries of the spirit hibernate And of course the headless person in front of you that you created has no way of explaining to you that reason has nothing to do with imagination Do you hear the thousands of shots whizzing through your head and creating gaps. The moment you hear them, light will penetrate from there, the layers of fear will be erased there There they will write on the other side Kill yourself, kill me, Kill yourself, kill me I don't know if I’m imagining or if I can no longer see far into the distance but when the wind blows and the sun shines in my eyes no more mirages I remember there are waves familiar oars float along the horizon under a false flag Promise me love, promise me dismay

(EN below) Сутрин щом станеш, погледни росата! Там ще намериш моите сълзи Чайките бели все ми напомнят за любовта ти що ми подари В ранните сутрини Сам ме спасява Ранна мелодия В музика спим Кво ше прайм началник Смяна на макферсон Смяна на биалетка Смяна на носеща щанга Смяна на шарнирен болт Коя е най високата летва от която мога да висна, началник? Нещо ми изглеждаш леко блед всичко наред ли е вкъщи ял ли си добре ли си със съня? Нещо да не се е случило сметката да е прекалено висока? Или нещо друго да не е както трябва? Ами то да, разбирам, то много хубаво, но нищо… нищо не се разбрахме за летвата, началник! Аз съм никой и съм общак --- In the morning when you wake up, look at the dew, there you will find my tears. White seagulls always remind me of the love you gave me In the early mornings The thing that saves me An early tune We sleep in music What are we gon’ do boss? Replacement of a McPherson strut Replacement of a stabilizer link Replacement of a sway bar Replacement of a ball joint What's the highest bar I can hang from, boss? You look a little pale is everything okay at home, have you eaten, are you sleeping well? Did something go wrong, the bills are too high? Or is something else not as it’s supposed to be? Well, yes, I understand, that's very nice, but... but we didn't agree on anything about the bar, boss! I'm nobody and I'm a drudge.

(EN below) Приятелите ми винаги ми казват че се спъвам в първата дума Приятелите ми винаги ми казват че се спъвам в първата дума Когато имам възможността аз плюя на тях Никой от тях не знае обаче, че от пет години насам стоя затворен в една стая и се опитвам с един девет милиметров патлак Макаров от баща ми така да го захвърля, че спусъкът да падне точно на дръжката на вратата и 16 грама олово да прескочат през главата ми Аз съм Иван и това е последното нещо което искам да направя Защото когато аз правя избора Аз мразя избора си Какво си мислиш Иване, че когато дойде денят всички ще са наредени около тебе около един правоъгълник, облечени в цвета който поглъща цялата светлина, бе? Много добре знаеш че няма да стане така ти ще си избрал всичко песните, облеклата, хората ще си го наредил цялото нещо Обаче знаеш ли? Всъщност през целия си живот ще гледаш само крайната точка която няма да те докара до великото избавление от което няма да спечелиш нищо И най накрая татуиран върху себе си с всички действия, обиди и болка ще трябва да запомниш само две неща, Иване, само две Смъртта не е липса на живот а липса на желание точно както не несподелената любов е най-тъжна а изхабената, Иване а изхабената Нощният град Сънливите улици Тихо звъни тротоарът под нас А ние вървим, вървим, вървим за никъде тръгнали А ние вървим за никъде тръгнали В бялата стая На старата къща Спомени светят и нежно прегръщат ме Луд съм, луд съм Луд съм, луд съм Луд съм, луд съм луд съм, луд съм Луд съм, луд съм луд съм, луд съм луд съм, луд съм още по тебе аз Uh… recently the world's been acting As a grotesque version of the me and you The world's been turning Like some of our worst post-bed dialogues The moon's been a bit less supportive The streets have been rainy And stray dogs have been keeping the vibes up with meows Our steps have been a bit less coordinated Our bodies even more attached It's been minutes since I've been away And ever since it has been raining Не е гадно, майна, смисъл наистина не е гадно Как ше е гадно бе, бате, то е некво 10 от 10 --- My friends always tell me that I trip over the first word When I get the chance I spit on them None of them know, however, that it’s been five years since I locked myself in a room trying to throw a nine-millimeter, "Makarov" from my father in such a way that the trigger lands right on the doorknob and 16 grams of lead fly right through my head I'm Ivan and this is the last thing I want to do Because when I make the decision I loathe my decision What do you think, Ivan, that when the day comes they will all be lined up around you, around a rectangle, dressed in the color that absorbs all light? You know very well that it won't happen like that, you would have chosen everything, the songs, the clothes, the people, you would have arranged the whole thing But you know what? In fact, all your life you will be staring only at the endpoint, which will not bring you to the Great Deliverance, from which you will gain absolutely nothing. And finally tattooed, with all the actions, insults, and pain you will have to remember only two things, Ivan, only two. Death is not the absence of life, it’s the absence of desire, just as it is not unrequited love that is the saddest, but the worn-out one the worn-out one, Ivan. The night city The sleepy streets The pavement below us rings softly And we are going nowhere And we are going nowhere. In the white room Of the old house Memories light up and gently embrace me I'm mad, I’m mad I’m mad, I’m mad I’m still mad about you "Uh… recently the world's been acting As a grotesque version of the me and you The world's been turning Like some of our worst post-bed dialogues The moon's been a bit less supportive The streets have been rainy And stray dogs have been keeping the vibes up with meows Our steps have been a bit less coordinated Our bodies even more attached It's been minutes since I've been away And ever since it has been raining" That doesn't suck, man, like, it really doesn't. How can it suck dude, it's like 10 out of 10.

(EN below) Всяка сутрин се будя със птиците Всяка сутрин ме будят те Аз знам, че всеки мой ден Аз знам, че всеки мой ден е последен Мойте черни коси са черни змии И отглеждат във мене зли светлини Рушат се резци, бдят кухини И бавно се свличат дните от мен Дай ми Дай ми в мен море Дай ми Дай ми в мен море Аз гледах как полудява пред очите ми Време е ръцете да се разпаднат За никой от двама ни не е изненада, че точно по тия алеи, покрай тях всички реки пресънаха Спомням си невинните изблици През смехът, който продължава повече от колкото трябва Помня ясно светлините, под които стоеше, когато ми каза, че май нищо не е наред и ме погледна така сякаш... Сякаш не ме виждаше В града сме в неговата кола, звучи силна музика, Дисонантни тонове и минорни скали, надявам се така се наричат Крещи по другите шофьори, но си знаех тогава, че той е най слабият и виковете ехтят вътре в него, защото никой не го чува, няма и да го чуе, той не дава да бъде чут. В сухите вени на тоя град Огледала са всички стени Нощ няма, а дните безмълвни са Заковани в познати врати Щом хорът на вплитане стихне Само мъртвия вятър свисти Шипове остри надигат се И ялов спомен на спомен си ти Дай ми Дай ми в мен море Дай ми в мен море Искам да зная откъде долитат птиците, шивачи на моята сутрин. Искам да зная как ветровете се раждат и къде есента си ляга да спи. Но най ми се иска да разбера, да го почувствам в кръвта, да ми изпеят стотици девици, да го видя с очите си, просто да знам. --- Every morning I wake up with the birds They wake me up every morning I know that every day of my life I know that every day is my last My black hairs are black snakes And they grow evil lights in me Incisors are collapsing, cavities are observing And slowly the days slip away from me Give me Give me a sea in me I watched him go nuts before my eyes It's time for the hands to fall apart It is no surprise to either of us that right along these alleys, along them, all the rivers fell asleep I remember the innocent outbursts Through the laughter that goes on longer than it should I clearly recall the lights he was standing under when he told me that nothing was right and he looked at me like... As if he didn't see me We are in the city in his car, loud music is playing, Dissonant notes and minor scales, I hope that's what they're called He shouts at the other drivers, but I knew then that he is the weakest and the shouts echo inside of him, because no one hears him, will not hear him, he does not allow himself to be heard In the dry veins of this city All the walls are mirrors There is no night, and the days are silent Stuck in well-known doors As soon as the chorus of weaving subsides Only the dead wind whistled Thorns sharp rise And you are a barren memory of a memory I want to know where the birds come from, the tailors of my morning. I want to know how the winds are born and where autumn lies down to sleep. But most of all I want to understand, to feel it in my blood, to have hundreds of virgins sing to me, to see it with my eyes, just to know…

(EN below) Еделвайс, еделвайс се казва така сме се кръстили Музиката си е музика, стана колко време стоиш без работа заради, заради тоя лентяйския живот Не става така Разбирам те, млад си, живее ти се обаче приеми някакъв друг живот! Затвори се в твойта кутийка вътре и виж за какво става въпрос Ти не можеш да се сравняваш с богатите Това са хора, задоволени със всичко Наркомани, проституки, курви боклуци, пари Тя тая е наркоманка. Това беше много сладко, да (смях) То не ти става тъжно, то ти става направо жалко Е тва е, т'ва е играта Ами това е Това беше Това е краят Всичко ще бъде наред. --- "Edelweiss, it's Edelweiss, that's what we are called..." "Music is music, but how long have you been without a job, because, because of this lazy life, it doesn't work like that, I understand you, you're young, you wanna live your life, but you have to accept some other life Shut yourself in your little box and see what it's all about you cannot compare yourself to the rich those are people who are satisfied with everything drug addicts, prostitutes, trash whores, money ... she's a drug addict" "That was very sweet, yeah... (laughter)... It doesn't make you feel sad, it makes you feel pity" "That’s it, that’s our game" "Well that's it, that's it… that's the end… everything's going to be alright…"