1. |
Сия Спонтанна
04:29
|
|||
|
С ветровете на нощта
В покривката на сънната сласт
И останалите краски в плътта
Вперили очи
Един в друг кроим и умираме
Топим се в свойска неживяна радост
Потичаме в реки от щастие
При вида на обетованите земи
Там гдето слънцето е само зора
А луната е пълна в щастие
Желанията са погледи
А думите отломки от празник
Пир в душите
Бордейски празник
Предсмъртен гуляй
На върха и на ръба
На ръба и на върха
Открий!
|
||||
2. |
Валс
04:17
|
|||
|
Господине добре дошли
Пред нас пуснете вашите
Очи на забравата
Аз ще посея
Родения стон
И той ще огрее
Целия свят
Мога ли пред вас
Да изрисувам
Тринайсет воина
С ожулени в кръв колена
Ах как те носят в ръце
Парче до парче
Неродено изящно дете
С ваща сянка
Вие сте създаден да дирижирате
Смъртен заразен оркестър
И по най-тънката
Струна играеш
С тона
Стона
На нашия бяг
23 деца носят срам
Носят срам
В своите сърца
А как един кукловод
Във конци
Във конци
Вдъхва живот
Безплод
Мъртвешкият фон – нашите дни
Със думи и бури аз боря тегоби
Краищата мои - приятели добри
Играят с смърта на топка пред блока
А ти, приятелю
Бледен съсипник
Продран, разпокъсан отчаян кроиш
Пред прашния клуп на своята воля
А ние стоим на по чаша отрова
Ние ли не знаем
Ние ли не знаем
Ние ли не знаем
Та ние ли не знаем?
През очите ни капят ужасни сълзи
Пълни със укор и злоба и бяс
Но ние стоим отстрани
Недостигнати от ваща власт
|
||||
3. |
Инфанта
03:44
|
|||
|
И когато приключи тринощното бдение
И умора прекърши лилейна снага
Час безумен настава за черни падения
Че потърсва забрава надвластна тъга
Снела скъпия пояс на румена девственост
Тя пристъпя несвоя, с безтрепетен взор
Из чертога заспал и нелепо тържествена
Слиза в мрачните зали на мрачен позор
Тя жаднее - и в мрака
Под сводове каменни
Дето властно я чака препълнен потир
Гръд обнажила, броди
И в пориви пламенни
Рой презрени нероди привиква на пир
Като мухи зловонни
Над блатните пясъци
Из притулни притони стълпяват се те
Кръвно вино подклажда
Нестройните крясъци
И греховната жажда неспирно расте
Утолено догаря тринощно страдание
Че прегръдки разтваря тя с огнена лъст
През очите й греят тревожни сияния
Но ликува над нея наситена Мъст
В очите утренни лъчи горят
Не ги смущава страх от тъмни срещи
Че пред сдружената им сила мрат
На гнет и мъка сенките зловещи
Намериха те търсения брод
Видяха бряг във пурпурна позлата
О, светла вяра в новия живот
Как сгряваш и повдигаш ти сърцата
И там, на тоя бряг пустинен
От вечните води и милван, и терзан
На вярна стража спрян
Един чертог старинен
Един чертог зловещ
Виши безгласен стан
В градините, мечта несмела замечтани
Трепти на страх и скръб отровната роса
И в мъртвата вода
На мъртвите фонтани
Оглеждат своя сън безсънни дървеса
До нови срещи
До нови срещи
До нови срещи
До нови срещи
|
||||
4. |
Квадрати
05:43
|
|||
|
Махнете се от мен
Словосподелящи говеда
Помия ще забъркам и излея
Във вашите уста
Грознеете ми с ваще изпилени редове
Загасете, заспете, оставете ме да мисля без да спирам
Спирам
Спирам
Край
Изтрих си съня
Аз
Аз подир вас
Болест прихванах и без острота пребледнявах
Болест прихванах и без острата пребледнявах
С нокти крещя върху мойта стена
А душата ми се цепи на две прогарящи слънца
Съживи ме, о, ти музо греховна
Там ли се роди? И ти ли се затри
Изкара ме до дъно и изгълта
Мисълта ми гнойно жълта
Край
Изтрих си съня
Аз
Аз подир вас
Болест прихванах и без острота пребледнявах
Болест прихванах и без острота пребледнявах
С нокти издрах не превръщам аз
Кръвта си във хартиен прах
Млък! Затвори всички твои
Прекрасни врати
За да желая и фантазирам
Да живея, да създам, да не презирам
Антантата на затлъстелите кревати
Препарирани ме будят делегати
Продават ми кръгове
Но аз виждам
Квадрати!
|
||||
5. |
НАРКОМПРОС
05:26
|
|||
|
Контрол се казвам и всяка вечер преди да заспя
Подреждам мойте кукли пред света
За да ги гледам как плахо те реват
Защото ням им е гласът
Говори оператор на мъжки души
Аз пропагандирам отчаяние
Подавам свойте лачени коси
На всяко обоняние
В името на народа
Ти си обновен
Ти си възпитан
Ти си новия ден
Аз съм гласът на свободата
И мога само да крещя
Аз съм лицето на вината
И без да мигна ще те погреба
А ти стоиш коленичил стоманено пред мен
Погледни ме, разбери ме, обикни ме
Бъди смирен!
Говори оператор на мъжки души
Аз пропагандирам отчаяние
Подавам свойте лачени коси
На всяко обоняние
В името на народа
Ти си обновен
Ти си възпитан
Ти си новия ден
Говори оператор на мъжки души
Добре дошли на всички Ви
Представям Ви новия ден
На въображението ни в плен
|
||||
6. |
Мебели
04:08
|
|||
|
Никой не мога да бъда
Никой не мога да върна
|
||||
7. |
Еврен
05:48
|
|||
|
Тези, при които отиваш
Не ще ти кажат думите, що чу от мене
Те не знаят моя език: те не знаят езика на обичта
Те ще напълнят със злато светилника над ложето ти
И с пъстри ветрила ще прокудят от снагата ти
Благовонния лъх на моите целувки
Те ще премаляват от звъна на твоите гривни
И ще паднат като мъртви пред сиянието на взора ти
Но никой не ще ти каже
„Ти ставаш моя песен“
Бурята на очите ти ще прегази много души
Но никой не ще ти каже думите, що чу от мене
Те не ще ти промълвят
„Ти си наш сън“
Късно е
Върви при тях
Покажи ми твои тъмни пътеки
Аз знам, че тази земя е моя душа и твоя храм
Духът ти вика ни
При чиста зора
Вярата в мен се погуби
И тъмни мъгли ползвах за лице
Душа ми на поле обесена виси
Там в равнинния храм
Отделяйки се от отъпканата пътека
Пред мен внезапно се откри искрящ небосвод
Приветстващ идването ми
Бях в изначалния си дом
Цветовете бяха ярки, но звездите повече
А като че ли всичко около мен беше живо
Наистина се бях скрил толкова дълбоко в себе си
Че предразсъдъците ми си бяха отишли
А адското в мен се бе изпарило
Нищо друго освен светлина не ехтеше в този момент
Силата и мирисът и необяснимото играеха танц пред очите
Танц, предопределен единствено от вселенското в мен
Аз вече не бях себе си
Нямаше себе си
Нямаше аз
Всичко беше едно
Красиво
Цяло
Истинско
Грехът гори в пламъка на вечността
|
||||
8. |
Емил Димитров
08:06
|
|||
|
Ето – аз дишам
Работя
Живея
И стихове пиша
(Тъй както умея)
С живота под вежди
Се гледаме строго
И боря се с него
Доколкото мога
С живота сме в разпра
Но ти не разбирай
Че мразя живота
Напротив, напротив!
Дори да умирам
Живота със грубите
Лапи челични
Аз пак ще обичам!
Аз пак ще обичам!
Ти закъсняваш, понякога, истино
Но винаги идваш, идваш при нас
Но ето, да кажем
Вий вземете, колко?
Пшеничено зърно
От моята вера
Бих ревнал тогава
Бих ревнал от болка
Като ранена
В сърцето пантера
Какво ще остане
От мене тогава?
Миг след грабежа
Ще бъда разнищен
И още по-ясно
И още по-право
Миг след грабежа
Ще бъда аз нищо
Ти закъсняваш, понякога, истино
Но винаги идваш, идваш при нас
И никой и нищо не ще ти отнеме
Любовта, любовта към хората
И никой и нищо не ще ти я вземе
Вярата в тях
Вярата в тях
Вярата в тях
Да кажем, сега ми окачат
Въжето
И питат
„Как, искаш ли час да живееш?“
Веднага ще кресна
„Свалете!
Свалете!
По-скоро свалете
Въжето, злодеи!"
За него – Живота
Направил бих всичко
Летял бих
Със пробна машина в небето
Бих влезнал във взривна
Ракета, самичък
Бих търсил
В простора
Далечна
Планета
И никой и нищо не ще ти отнеме
Ако си дал
Дали е трябвало
Дали е трябвало
Дали е трябвало
Изобщо
Да се раждаш
|
||||
9. |
Манифест На Страха
04:10
|
|||
|
През последните 25 години, наречени преход от
тоталитаристичен режим към
съвременна демокрация
се зароди феномен – до този момент непознат
и целенасочено отбягван като тема
Този феномен е поколението на страха
Поколение, което е обградено от различни
видове власти, които наивно
но целенасочено, доведоха всеки един от нас
роден в последните 30-35 години
до абсолютен личностен колапс
Страхът, който се явява основен иснтрумент на властта
се видоизмени и се превърна
от пряка физическа заплаха в черен гарван
обагрящ небосвода в тъмнина.
Страхът представлява примитивно усещане
провокиращо инстинкта ни за самосъхранение
Всеки един от нас още в ранна детска възраст
се е сблъскал с недоимъка и несигурността
Родителите ни, които би трябвало
да са стожер на непоклатимата закрила
са били институционално и финансово
съсипвани пред нашите очи
От стадий на недоимък до момент на пълна бедност
Това е оставило белега на страха във всеки човек
озарил света с раждането си в този период
Нашият бунт срещу властта
бива изразен в обвинения
в обиди, в отделянето на общото от частното
Нашият проблем се оказваше човекът срещу нас
било то на работното място, в учебно
заведение, та дори и у дома
Екзистенциалният ни страх доведе до
хаотични анти-действия срещу самите нас
срещу нашата собствена кръв
срещу нашите вярвания
Думата "принцип" спря да има смисъл
Издигнати бяха паметници на антикултурата
поп-фолкът и футболният хай-лайф
Tака постепенно загубихме всичко
отдалечихме се от сродници и род
загубихме вяра и сляпо търсим Обетованата земя
Но това са само проявления на
отчаяната липса на посока
и всеобхватния страх от утрешния ден
Това е истинският преход
Ние не можем да предложим решение
нито рецепта, нито цяр
Ние не сме по-различни от всички
ние сме това, ние сме вас, вие сте нас
Но можем да предложим първа стъпка
Опит да се нарече дори би било дръзко
Властта, която е първоизточник на този страх
е успяла в начинанието си до този момент
но ние, както казват нашите родители
сме бъдещето на тази държава
Някой ден някои от нас ще са известни художници
други ще са експерти по двигатели с вътрешно горене
трети изявени музиканти, спортисти
стругари, програмисти и т.н
Ние ще съставляваме всяка
една нишка от обществото
Ние ще бъдем кръвта на тази държава
Белите и червените кръвни телца
Пазителите на доброто и съдниците на злото
Но какво ни прави по-различни от предците ни?
Благодарение на информационната епоха, в която живеем
ние всекидневно се убеждаваме в това
че хората, които са около нас
най-вече в България – мислят и чувстват еднакво
Ние, поколението на 80-те и 90-те
та дори и на двадесет и първия век
сме хора и сме еднакви, и да, това не е лошо
Всеки от нас може да се радва и обича
и да тъжи, и да милее, и да скърби, и да обожава
с едни и същи прийоми, с едни и същи емоции
Кръвта ни е една, любовта ни е една
Ние сме хора, ние сме човеци
Не ни остана в какво да вярваме
затова ще вярваме един в друг!
Ако успеем да не забравим човешката си природа
и факта, че всеки е равен с отсрещния
ние сме способни да превърнем тази държава
та дори света, в осъществен блян
Ние сме последните първи, окървавени от думи
обидени от реалност, но с глави над тинестото море
Бремето е върху нас
Ние нямаме право да се провалим
|
||||
TDK / ТДК Plovdiv, Bulgaria
Bulgaria's dissapointment. TDK is a band from the Separatist Republic of Dobrina.
Booking: nikolov@postkultura.com
Management:
manager@turdomkean.com
If you like TDK / ТДК, you may also like:
supported by 7 fans who also own “ТДК”
Once, we went to a feedbacker show and I had my bass with me, because we were jaming before that with my friends. I got into a fight with one of my friends and steped accidentally on my guitar. i thought everything was fine and we continued listening to the show . The next day i get the guitar out and see that the griff is literally broken in two. Anyways my point is this music makes you get into fights and break your stuff, I love it.
go to album
supported by 6 fans who also own “ТДК”
Ἡ εἰκών was an impressive debut, but way too short! Luckily, Ψευδομένη arrives to satisfy the urge for more of what made its precedessor hit hard and fast: some atmospheric moments (don't be deterred as this is still brutal, dissonant and disgusting to the core) and at the same time, J.L. is exploring longer tracks - e.g. my personal favourite - and implementing some cavernous lows. If there's one thing we can all agree on, it's most likely that this man refuses to stand still. What a pace!
go to album
From Austin comes this psych-doom project, with glacial tempos and bone-chilling melodies.
go to album
There Is No Zero
by Ether Feather
This L.A. group brings punishing riffs and stoner-rock melodies to their new EP for a hard-hitting, psyched-out trip.
go to album
Combining jazz-infused prog, ‘70s heavy metal and stoner doom, thrash metal, and grunge, the Puerto Rican legion’s debut is nothing short of a behemoth.
go to album
Live at Montreux Jazz Festival
by Anna von Hausswolff
supported by 6 fans who also own “ТДК”
This "Live at Montreux" is an incredible rendition of the beauty of her music. "Ugly and Vengeful" will make you cry with this fantastic version, sublimating the studio version.
go to album
